Отново с удрянето на полунощ мен ме удрят какви ли не странни мисли. Тази вечер се замислих за очакванията, с които при навлизане в пълния с хормони период тръгваме на лов за идеалния индивид. Въпреки че днесшното поколение - визирам родените около и след 2000-та година, имат различни разбирания за нещата (леле, чувствам се стара), аз ще говоря от личен опит и наблюдения.
 Ще се опитам да визирам първо момчетата, понеже познанията ми за техните очаквания са доста оскъдни и идват от мои приятели момчета, родени отново преди 2000-та година хаха. Ако някъде съм много в грешка, ще се радвам да чуя и адекватно мъжко мнение в коментарите или на съобщение.
 С навлизането в пубертета, а понякога и преди това - около 12-13 години, момчетата откриват радостта от порното и не го крият. И така това момче израства с едни нереални представи за красиво, високо момиче с млекоцентрали, които могат да изхранят цяло село, което с радост ще им даде............ ами всичко. Само дето реалността не е съвсем такава и в повечето случаи първите години от секусалния живот на момчетата преминава във връзка със собствената им ръка хаха. Не се обиждайте, моля. Това е така до момента, в който това средностатистическо момче не открие малко по-младо от него средностатистическо момиче (най-често не отговарящо на филмовите критерии), с което взаимно да се учат.
 Момичетата, от друга страна, навлизат в пубертета около 14. Мен лично ме удари на 15. Няма да визирам новите индивидчета, които на 12 вече приличат на 20-годишни и ходят по баровете да се задяват с кой ли не. Боже, аз наистина съм стара............ хаха. Та момичетата навлизат в този нов хормонален свят с идеята да намерят онова прекрасно момче от тийн романтичните филми. Само дето не става така. Първите момчета, с които бъдещите жени се "свалят" са едни такива малко по-големи момченца от по-горе описаните, които може да са, а може и да не са все още във връзка с ръката си. И става леко грозно, защото най-често те са от едно и също училище, а такива връзки не продължават много, а е неудобно да се разминаваш всеки ден по коридорите с някой, с когото си се натискал до преди седмица. Тук ще прозвуча ужасно наставнически, но според мен най-важното е да не се бърза. Аз съм почти на 20 и съм все още девствена и, честно казано, не съжалявам за нищо. Връщайки се сега назад, в ума ми изплуват лица и имена, на които, ако бях пуснала, щях да съжалявам зверски. 
 Но моята цел не е да поучавам никого или да махам с пръст като някоя лоша мамичка. Просто случайни мисли, преминали през моята глава. Лека нощ на всички! z-z-z-z-z-z-z