Странно нещо са нощите. През нощта връхлитат какви ли не мисли. По мое скромно мнение най-добрите идеи се появяват нощем или под душа, а най-добре комбинация от двете.
     Та седя си аз сама в нас и разцъквам игри (Candy crush saga) и си мисля за връзките. Това може би е най-дискутираната тема и темата, по която е писано най-много. Но нещо специфично тормози ума ми. По-специално вниманието ми се насочи към т.нар. abusive връзки. Или по-конкретно връзки, при които единият страда за сметка на другия. 
     Това, може би, се пръкна в съзнанието ми предвид случка от преди няколко дни. Но първо малко предистория.
     Преди около 2 години аз използвах твърде много анонимни чат стаи и дори сайт за запознанства поради липса на занимания. Преди да продължа искам само да кажа, че използването на тези начини за намиране на партньор или дори в някои случаи приятели е много грешна тактика. Както и да е, аз си пишех с момче на моята възраст доста време, с което се разбирахме добре и дори на един етап тръгнахме. В последствие той се оказа едно доста тъпо и неграмотно копеле................ искам да кажа доста неприятен човек. От него произлизаха само проблеми. След време го оставих, но той продължи да се връща около година и аз, малка и глупава, му се връзвах. Проблемът беше, че заради неговата постоянна смяна на настроенията, страдах аз. Изплаках доста сълзи.
     На един по-късен етап аз си намерих друг приятел, с когото бях повече от половин година. По някое време въпросната особа се завърна с нова поредица увещания и други похвати за убеждаване. Но след като бях напълно непреклонна, се обърна другата страна на картата. Започнаха непрестанни заплахи, че ще ме намери и ще ми направи какво ли не и не само на мен, а и на тогавашния ми приятел.
     Тогава предприех крайни мерки (съжалявам, че се усетих толкова късно) и успях да унищожа всяка пътека, по която можеше да се свърже с мен. Макар и да бях сигурна, че само блъфира и е един жалък мишок, по-добре беше да се предпазя за всеки случай. 
     И така в началото изпитвах известен страх понеже университетът, в който започнах да уча. е в неговия град, но с времето и това се изчисти.
     Това ни води до случката от преди няколко дни. Вече имам нов приятел от половин година, с когото се разбираме прекрасно и се обичаме. С него се разхождах онзи ден, когато засякох старата позната физиономия да се приближава към нас. Въпреки че беше пораснал на височина и беше пуснал брада, аз го познах и за момент малко се стреснах. Но с всяка стъпка, която правехме един към друг, аз осъзнавах колко жалко изглежда и страхът се превърна в презрение............ предполагам и приятеля ми, с когото вървяхме прегърнати много помогна за това. Разменихме само един поглед и аз разбрах, че вече няма от какво да се страхувам.
     И така, с това искам да кажа на всички момичета в подобна на моята ситуация: Осъзнайте се! Вие заслужавате да бъдете с човек, който мисли за вас всяка секунда и искрено ви боготвори, а не такъв, който изисква вие да го боготворите. Повярвайте ми, втората категория пропадат жестоко в собствения си водовъртеж.
     Ще се радвам да ми оставите коментар, за да чуя и вашето мнение по въпроса. Чаоо и лека нощ!!!! z-z-z-z-z

Все още не мога да намеря подходящите думи да опиша своята история. Мога само да кажа, че чувствам огромно разочарование и горчивина. Прочетох твоята и те поздравявам за силата. Повече момичета трябва да се научат да обичат себе си и да не се оставят на боклуци да ръководят живота им. Хора, всякакви, за съжаление.....

Моята малка тайна е силният позитивизъм (и зад гърба ми, разбира се, хора, на които мога да разчитам). Важното тук е да вдигнеш глава и да разбереш колко си специална и силна, че си напуснала водовъртежа. И, за да изляза от типичните клиширани изрази, кажи едно "майната му" от сърце и върви на плажа. :))